Ваксинации на кучето и котето


     Подрастващите кученца и котета са безпомощни и неукрепнали, и профилактиката на заболяванията се явява съставна част в живота им. Системните ваксинации и вътрешно обезпаразитяване не могат да обезпечат пълна защита, но ги предпазват от сериозни инфекциозни заболявания в най-критичния им период на оцеляване.
     С имунизацията се цели да се предпазят животните от заболяване при среща с инфекциозния причинител. Това се постига чрез серумиране и ваксиниране. Разновидност на серумирането е получаването на готови антитела от коластралното майчино мляко и невъзприемчивост на малките към заболявания. Имунитета при серумиране настъпва веднага, но за много кратко време се изчерпва - средно за 14 дни.
     Недостатък на серумите, като профилактично средство, освен късия предпазващ период, е и тяхната цена. Ваксинирането е най-добра защита срещу заразните болести. Осъществява се с прилагането на живи или убити патогенни микроби или техните продукти, притежаващи свойствата да предизвикат реакции в организма и в крайна сметка образуването на имунитет. Средният период за изграждането на имунитета е от една до три седмици.
     Ваксините, както и серумите биват едновалентни и многоваленти - според броя на разновидностите от причинители на заболяванията. При ваксиниране на куче или коте, ветеринарния лекар оценява щателно неговото физическо състояние, тегло и допълнително отразява телесната му температура, дихателна и сърдечна честота. Прослушва гръдния кош с белия дроб и сърце, и осъществява и други процедури по негова преценка, за да се убеди, че здравословното състояние на животното позволява ваксиниране. Ваксинират се само здрави животни.

 

Профилактика - куче

     Кученцата са най-възпремчиви към чума (гана), инфекциозен хепатит, парвовирусния ентерит, коронавируси, грип, лептоспира и бяс.

Кучешка чума (Гана) - Високо заразна, често водеща до фатален край болест, който засяга дихателната, храносмилателната и нервната система на кучето. Обикновено се разпространява по въздушно-капков път и затова ваксинацията е единствената ефективна защита.

Инфекциозен хепатит (Аденовироза)
- Вирусно заболяване, което засяга черния дроб и клетките по стените на кръвоносните съдове. Причинява висока температура, жажда, загуба на апетит, коремни болки, разрушаване на черния дроб и не рядко смърт.

Коронавироза - Това е високо заразна вирусна инфекция на стомашно-чревния тракт. Симптомите включват  диария, висока температура и дехидратация.

Лaптоспироза - Изключително заразна болест, която се разпространява чрез назален секрет, урина или слюнка на заразени животни. Зооноза - опасна и за хората. Болестта предизвиква възпаление на бъбреците, треска и диария. Може да засегне и черния дроб.

Парвовироза - Често срещана и потенциално фатална вирусна инфекция, симптомите на която се проявяват като загуба на апетит, летаргия, диария, повръщане,треска и дехидратация. Ако не се лекува, правовирозата може да убие кученцето много бързо.

Параинфлуенца - Това е един от случаите на кучешка кашлица.Параинфлуенцата уврежда епитела на дихателните пътища позволявайки навлизането и размножаването на бактерии.

Бяс - Бясът е инфекция на централната нервна система, поразяваща всички бозайници. Тъй като бясът е сериозна заплаха за общественото здраве, повечето страни изискват задължителна ваксинация за кучетата.


     Началната подготвителна ваксинация е препоръчително да се извърши във възраст 6 - 7 седмицa, плюс две последващи реваксинации за потвърждаване на иминитета, на възраст 8 - 9 седмица и 12  седмица. Фирмите производителки са изготвили имунизационни календари, съобразени с възраста на животното и свойствата на произведените от тях ваксини. За всеки индивидуален случай вашият лекар би изготвил най-правилната и безопасна ваксинационна програма. Важно е да се разбере,че кучето следва да се ваксинира до края на живота му. Важен момент от профилактиката на новорените, а и на по-късен етап, е редовното им обезпаразитяване от вътрешни паразити. Процедурата може да започне от 3 седмична възраст.


 
Профилактика - котки



     Котката е невъзприемчива към някои заболявания на коня, на кучето и на други животни, като съответно и те са невъзприемчиви към някои котешки болести (въпреки че има и болести, общи за повечето видове животни). Когато животното е възприемчиво към инфекциозни болести, то заболява и започва да изработва антитела против проникналия в него болестотворен микроорганизъм. След оздравяване тези антитела могат да защитят котката срещу повторно заболяване в продължение на дълъг период. Това означава, че котката притежава активно придобит имунитет, който може да бъде предизвикан и изкуствено чрез ваксиниране на животното. При ваксинация котката се подлага на въздействието на убит, жив или отслабен микроорганизъм, който не може да предизвика заболяване, или на въздействието на токсин или вещества, получени от микроба. Те стимулират продукцията на специфични антитела. Активният имунитет обаче с течение на времето постепенно изчезва. Ето защо котката периодично трябва да се ваксинира през определен период от време, за да се поддържа високо ниво на антителата в организма.
Недостатъчно охранени и изтощени котки не са способни да изработят антитела, както и да създават имунитет против микробите. Те трябва да се ваксинират, но повторната ваксинация е възможна само тогава, когато котката укрепне и е в добро здравословно състояние. Котетата до 2-седмична възраст не могат да изработват антитела, тъй като имунната им система още не е оформена и имат пасивен имунитет. Пасивният имунитет се предава от майката на новородени те (т. нар. коластрален имунитет). Този имунитет котетата придобиват при бозаенето на първите порции мляко след самото раждане, наречено коластра. Котетата абсорбират тези специфични протеини от стомаха си през първите 24-36 часа от своя живот. Продължителността на тази защита на организма на котенцето зависи от нивото на антитела в кръвта на майката в момента на раждането. Най-високо ниво на антитела се констатира при котки-майки, ваксинирани няколко месеца преди раждане. Максималната продължителност на тази защита е около 4 месеца. Котетата няма да бъдат предпазени от заболявания, ако майката няма ваксинация против съответното заболяване.

     Ваксините много ефективно предпазват от някои инфекциозни заболявания при котките, но понякога те не са ефективни, което се дължи на неправилно прилагане, хранене и използване на ваксините, или отсъствие в котката на способност да реагира на нея, поради лошо физическо състояние или налична болест .
     Периодът от 6 до 16-седмична възраст е най-опасен за котетата, тъй като техният организъм още не е способен да изработи имунитет. Установено с, че при тях съществува период от 1-2 седмици, през който изчезва пасивният (коластрален) имунитет, когато още не са придобили активен имунитет. Ето защо при бозаещите котета най-добре е ваксинацията да се провежда след 6-седмична възраст, но не по-късно от 12-16 седмици. Преди ваксинирането, което се извършва само от ветеринарен лекар, се прави внимателен преглед на котката и се изследват изпражненията, в които могат да се открият хелминти (тении, глисти и трематоди) или техни яйца, незабелязани от техните собственици и изискващи специално лечение. Само след дехелминтизация ваксинацията може да се извърши и да бъде ефективна. Сигурна защита срещу вирусните заболявания по котките се осигурява само при следните обстоятелства:
     Преди заплождане на неваксинирана в продължение на година котка е необходимо тя да се ваксинира срещу ринотрахеит, калицивирус и панлевкопения.
     Не се ваксинират бременни котки с "живи" ваксини, тъй като това може да се отрази на нормалното развитие на зародишите.
     На котки, неваксинирани до 16-седмична възраст, се провежда пълен курс на ваксинация (ваксиниране с повторно реваксиниране през 3 до 4 седмици) срещу всички най-опасни заболявания (панлевкопения, ринотрахеит, калицивироза, бяс).
     Преди да се извърши ваксинацията се провежда паразитологично изследване на фекалии за яйца на хелминти (тении, глисти ) и при наличие се провежда дехелминтизация.