Индивидуален подход при обучението на кучето

     Шаблонният, т.е. еднаквият подход към всички кучета в процеса на обучението може да доведе до отрицателни последствия. Затова при обучението на кучето е нужно да се подходи творчески, умело да се използват методите за обучение в зависимост от индивидуалните особености в поведението на кучето.

     В процеса на обучение на кучето ние създаваме определени условия, изменящи поведението на кучето в желаните от нас направления. Заедно с това, на нас ни е известно, че в зависимост от индивидуалните особености на свойствата на нервната система и преобладаващите реакции в поведението, кучетата различно реагират на едни и същи условия в обкръжаващата среда, в това число и на дразнителите използувани при обучението им.


     Каква е същността и значението на индивидуалния подход при обучение на кучето?

     Изкуството на обучението на кучето се състои в правилния подбор на условните и безусловните дразнители с определена сила, използването им със спазване на  определен режим на упражнения и разнообразни усложнения на условията на обкръжаващата среда.

     Тези условия изменят поведението на кучето в нужното направление като образуват в него навици, необходими за изпълнението на една или друга служба.

     Успехът на обучението се осигурява само в случай, когато въздействието върху кучето носи строго индивидуален характер.

     По своето поведение кучетата са доста разнообразни. В зависимост от преобладаващите реакции на поведението  и навиците кучетата реагират по различен начин на едни и същи условия на външната среда и понякога на дразнителите, които използва водача. При едни кучета навиците се изработват сравнително лесно и бързо, при други бавно и с голям труд. Затова преди пристъпване към обучение е необходимо правилно да се анализира поведението на кучето, като се има предвид състоянието на организма му, възрастта, условията при които се е отглеждало и характера на предишното възпитателно обучение, преобладаващата реакция на поведението му, особеностите на висшата нервна дейност, двигателната активност, естествените навици и т.н. и в съответствие с това се изменя методиката на работата.

     При изработването както на общодисциплинарните, така и на специалните навици, трябва да се използуват такива методи и начини на въздействие на кучето, които съответствуват на неговата преобладаваща реакция на поведение и тип висша нервна дейност.

     Ако кучето не може да се приучи с един метод, трябва да се използва друг.


     Какви са изискванията при обучение на кучето, с отчитане преобладаващата реакция и типа ВНД?

     Отработвайки прийомите на общото и специалното обучение, следва да се използуват такива методи и способи, които в най-голяма степен съответстват на характера на преобладаващите реакции в поведенията на кучетата.

     - Обучение на кучета имащи изразена хранителна реакция:

     При изработването на първоначалния условен рефлекс следва да се даде преимущество на вкусопоощрителния метод. Той се състои в това, че дразнителят подбуждащ кучето към изпълнение на нужните за водача действия се явява храната. Особено внимание трябва да бъде отделено на използването на вкусопоощрителния метод при обучение на кучета имащи недостатъчно активно – отбранителна реакция. При умело използуване на лакомство (храна) в някои кучета може да се развие достатъчна злоба и недоверие към страничен човек. Например гладното куче, желаейки да получи храна, значително активно реагира на действията на помощника, опитващ се да отклони кучето от храната или да я вземе.
     В прийома “приучване на кучето да търси човек по мирисовата му следа”, вкусопоощрителният метод се използува особено в тези случаи, когато в кучето недостатъчно е развита злоба, но добре е изразена хранителната реакция. Такова куче се праща по следа в гладно състояние, за което кучето не се храни сутринта в деня на занятието, а понякога и вечерта.
     Кучета с преобладаваща хранителна реакция леко се поддават на обучение  в прийома преодоляване на препятствия.


     - Обучение на кучета с преобладаваща активно–отбранителна реакция:


     При обучението на кучетата е необходимо да се отчита тази особеност и строго индивидуално да се подбират условията и дразнителите за изработването на един или друг навик. Например: известно е, че извънредно злобните кучета понякога работят по–лошо отколкото средно злобните. Те се отвличат при работа по мирисова следа, обиск на местност, неправилно извършват избор на човек по мирис на вещи и следа. Злобните кучета е необходимо да се пускат по–малко на задържане на бягащ помощник-фигурант, отколкото малко злобните и средно злобните.
     Трябва да се има в предвид, че извънредната злоба в кучетата влияе отрицателно на изработването в тях на специални навици.
     В процеса на обучението се срещат злобно–страхливи кучета и затова за тези кучета е необходим индивидуален подход (подражателен метод). Страхливото куче се привързва наред със злобното. Яростното възбуждане и рязко изразената  агресивна реакция на злобното куче в болшинството случаи предизвиква злоба и в малко злобните кучета.
     С кучета проявяващи незначителна страхливост, първоначалните занятия е желателно да се провеждат на позната местност – в питомника, близо до питомника, а понякога даже и в клетката.

 


     - Обучение на кучета с изразена ориентировъчна реакция:


     В процеса на обучение се срещат кучета имащи изразена ориентировъчна реакция, проявяваща се в това, че по време на занятие такова куче силно реагира на всевъзможни дразнители от обкръжаващата среда, в това число и на кучето и водача занимаващи се наблизо.
     Обучението на такива кучета на първо време следва да се води на определени райони,  далече от останалите групи, а след изработването на трайни условни рефлекси може да се усложняват постепенно условията на обкръжаващата обстановка.
     С времето този вроден рефлекс се усложнява и кучето с помощта на него не само се запознава с новата за него обстановка или непознати дразнители, но и проявява сложни действия, например - търсене на скрития му стопанин.

     За това как по правилно да въздействаме на кучето с различни дразнители, с цел по-качествената им подготовка, необходимо е да се отчитат индивидуалните им особености на поведение, които зависят от типа ВНД.

 


     - Обучение на кучетата с възбудим тип висша нервна дейност.


     Нервните процеси при такива кучета са неуравновесени. Процесът на възбуждане е по-силен от процеса на задържане. Това изисква тези навици, които са свързани със задържане, да се изработват по-бавно и с абсолютна последователност.
     Когато кучето се приучава да избира човек или вещ, упражнението не трябва да се повтаря многократно, защото настъпва пренатоварване, влошаване на работата, изработване на вредни навици.
     При възбудимите кучета следва да се изработва и обща задръжка последователно и постепенно.
Така например при изработване на задръжка в различните положения (седящо, лежащо и стоящо и др.), не трябва изведнъж още от първите дни да пренебрегваме в такива кучета процеса затормозяване. Не са нужни дълги задръжки. На първо време е достатъчна задръжка 3-5 сек.
С течение на времето при изработването на задържащия условен рефлекс, продължителността на задръжката постепенно се увеличава и достига до програмните изисквания.
     В процеса на обучение към кучетата от този тип, се налага да се използуват по силни механически дразнители, с цел затормозяване на желателните действия. Така например при похватите “ходене на ред”, “забавяне темпа на движение”, “отказ от храна”, възбудимите кучета може да не изпълняват нужните действия при въздействие с обикновени дразнители (дърпане с повода). В този случай се използуват по-силни дърпания с повода.
     Възбудимите кучета в болшинството случаи леко понасят въздействието на различните дразнители (светлина, звук с прекомерна сила, неочакван за кучето удар и др.), а така също са способни да работят с голямо напрежение и продължително време особено при преработване на следи.
     При съблюдаване на метода на обучение и индивидуалния подход към кучето с преобладаващ възбудителен процес, тяхната първоначална неуравновесеност в процеса на обучение и следващите тренировки може да бъде изравнена и да бъде повишена ефективността на работа с такива кучета.
     Възбудимите кучета се явяват пригодни за обучение за патрулна и охранителна служба. Те е редно да се прикрепят за по–спокойни водачи с цел снижаване на тяхната прекомерна възбудимост.


     - Обучение на кучета с подвижен /уравновесен/ тип ВНД (сангвиник)

 

     Кучетата с подвижен тип висша нервна дейност се приспособяват бързо към новите условия и лесно се поддават на обучение за различни видове работа. Уравновесените кучета се характеризират със силни и добре подвижни нервни процеси.
     Следва да се отбележи, че ако не се придържаме към последователността на въвеждане на усложнения по принципа от простото към сложното, то уравновесените кучета може да се "развалят", да се предизвика у тях “срив” на нервната система.
     Възбуждането и затормозяването на нервната система в кучета от типа сангвиник се намират в състояние на относително равновесие, т.е. проявяват се в еднаква сила, при това възбуждането леко се сменя със задръжката и обратно.
     Кучетата от неподвижно спокойно състояние бързо преминават в подвижно. Условните рефлекси, както положителните, така и задържащите, се изработват в тях бързо и се съхраняват за дълго.
     В кучета от този тип, без особена трудност може да се изработят навици на задръжка на различни нежелани действия, а така и задръжка в различни похвати. Диференцировката на различните команди и жестове е бърза.


     - Обучение на кучета от инертен тип ВНД (флегматик)


     В сравнение с уравновесените и възбудимите нервни процеси, обучението на кучета от типа инертни протича трудно и бавно. Трябва да се имат предвид техните индивидуални особености, които се заключават в малко подвижните нервни процеси – възбуждане и задържане.
     Инертните кучета извънредно трудно понасят бързата смяна на процесите възбуждане и затормозяване и обратно. Затова в процеса на обучение в първоначалния период следва да се избягва бързото подаване на команди с противоположно значение.
     Определена трудност се среща и при бързия преход на кучето от една дейност към друга.
Така например ако подадем на кучето команда “Седни” и кучето седне и изведнъж подадем нова команда - да допуснем “Легни”, то кучето не винаги я изпълнява веднага и не рядко трябва подаване на повторна команда. Подобни похвати е необходимо да се въвеждат с такива разчети, че между подаването на различните  команди и тяхното изпълнение да има достатъчно време.
     Отчитайки тази особеност на флегматичните кучета, водачът не трябва да нервничи и вика на кучето заради бавното изпълнение. Това не само не помага, но по-скоро затормозява тяхното обучение. Работата с кучето винаги трябва да бъде спокойна и делова.
     Преподготовката на кучетата от този тип от един вид служба на друг, например от караулна за следова, изисква у водача голям труд и време.
     Бавната смяна на нервните процеси при тези кучета създават трудности в похватите - развитие на злоба, задържане на бягащ помощник и конвоиране на задържан.
     Кучета с малко подвижни нервни процеси много бавно се възбуждат на помощник и слабо реагират. Те спокойно очакват нападението на помощника, отбраняват се активно, нападат в този случай, когато помощника действа по–активно. Тази характерна особеност при кучетата от флегматичния тип понякога не се отчита нито от водача, нито от неговия помощник. Причината за бавните действия на кучето се виждат в слабостта на дразнителя – удар с пръчка. В следствие на това, в кучетата се изработва и се закрепя пасивно–отбранителна реакция. Трябва да се избегнат подобни грешки! Трябва да се помни, че в процеса на обучение помощникът не е длъжен да причинява на кучето рязко болезнено усещане. Нужно е да се предизвика съответното възбуждане. Агресивната реакция на кучето не се предизвиква с болезнени дразнители, а с общото външно поведение на помощника и ако това не е достатъчно, то е редно да се използуват леки болезнени дразнители.
     Похватите свързани с правилна деференцировка, разграничаване на миризми, кучето от флегматичния тип усвоява много бавно, но след изработване на условния рефлекс, избира правилното без грешки.
     Желателно е кучетата от този тип да се закрепят за по–подвижни, енергични в своите движения водачи. Това позволява до някаква степен да се отстрани общата бавност и вялост в кучетата.


     - Обучение на кучета със слаб тип ВНД (меланхолик)

 

     Кучетата със слаб тип Висша нервна дейност имат неуравновесени, малко подвижни нервни процеси и трудно се приспособяват към нови условия на живот и работа. Преобладаващата реакция на поведение при тях е пасивно-отбранителна.
     Обучението им е възможно единствено при прилагане на индивидуален подход, упоритост и търпение от страна на водача.
     Такива кучета са изключително чувствителни към различни дразнители. Най-малкото повишаване на тяхната сила предизвиква тотално задържане и пълно блокиране при работа.

 

 

 

     Особености при обучение на кучето с отчитане възрастта, условията на растеж и възпитание.


     В школите и курсове за обучение на кучета постъпват кучета на различна възраст, израснали в различни условия, имащи различна степен на подготовка. Без отчитане на тези особености обучението не може да бъде успешно. Например в малка група от обучаващи се кучета има кучета различаващи се не само по тип ВНД и преобладаващи реакции, но и отличаващи се по редица други особености.
     В зависимост от възрастта на кучетата, може да се срещат различни трудности в обучението.
Например на кучетата до 8 месечна възраст, нервната система е недостатъчно укрепнала, те често могат да проявяват страхливост от различни дразнители с голяма сила.
     Нормално явление е възрастта от 10-12 месеца до 2 години. Кучетата от тази възраст имат отлично развит организъм и леко се подават на обучение, но понякога попадат за обучение кучета по – малки от 10 месеца и по – стари от 2 години и следователно към кучета от различна възраст и подходът трябва да бъде различен.

     При обучението на млади кучета механическите дразнители трябва да се използуват внимателно. Силните болезнени дразнители могат да предизвикат в тях пасивно-отбранителна реакция. При системно използване на подобни дразнители, те могат да се окажат страхливи.
     Трябва да се отчита, че младите кучета лесно се дресират с подражателния метод. Необходимо е да се отбележи и голямата им подвижност. Особено внимателно трябва да се отнасяме с такива кучета, където трябва задръжка, т.е. процеса затормозяване в младите кучета се изработва много трудно.
     Редица особености трябва да се отчитат и при обучението на кучета по-възрастни от 2 години.
Такива кучета има изградени много нежелателни връзки, които затормозяват обучението им за определена служба. Някои кучета трудно се поддават на обучение и е невъзможно да се приучат да поднасят предмети /апортировка/ посредством познатите методи. Затова е нужен творчески подход към подбора на дразнителите за тези кучета.
     Започвайки обучението на кучетата, трябва да се отчитат и условията в които е преминало възпитаването на кучетата в първите месеци след раждането им в развъдник или пък при цивилен човек.
     За да бъде правилно възпитано кучето, не трябва да се изпускат възможностите, които има младия организъм по отношение на адаптивност и лекота на усвояване. Трябва упорито и умело да се закрепват такива поведенчески актове, които ще се проявят пълноценно след като животното вече е израснало.
     Често малкото кученце проявява страх към други животни. Причините могат да бъдат различни:
            - след три-четири месечна възраст се засилва проявяването на ориентировъчния рефлекс, активира се пасивно-отбранителната реакция. При неумело въздействие от страна на водача в кученцето се формира страх към животните;
            - кученцето е блъскано, хапано или ритано от друго животно. Формира се страх, който се превръща в привичка, която се закрепва твърдо в поведението;
            - отглеждане на кученцето като младо, а също така и като възрастно в затворено пространство, изолирано от заобикалящия го свят, е причина за развитие на страхова невроза. Когато кучето се срещне с други животни, поведението му е неадекватно. Най-честата реакция е страх и опит за избягване. Не са редки случаите и на немотивирана злоба със стремеж за нападение и хапане.
     Често водачът прекалява с отработване на упражнението по донасяне на предмет(апортировка). Резултатите също могат да бъдат различни: при някои кученца се формира навик към апортировка, при други този интерес се притъпява, при трети той се закрепва прекалено твърдо. Когато навикът за апортировка е доминиращ, кучето среща трудности при усвояване и изпълнение на други команди.
     При обучение на кучето, водачът не трябва да се ограничава към строго определена матрица на командите или спазване на някаква, посочена в литературата рецепта. Ежедневната работа, поведението и характера на кучето са най-добрият показател как трябва да се подхожда към него, т.като в школите пристигат кучета с различна степен на възпитание. В някои са изработени всички необходими първоначални условни рефлекси, а у други няма изграден условен рефлекс дори на име и др.
     Отглеждането на кучета от любители в домашни условия също има своите положителни и отрицателни страни. Положителното е това, че кучето, преди всичко, е приучено към различна обстановка и различни външни дразнители – социализирано е и при едно правилно възпитание ще бъде пригодно за обучение и за служебно използване. Недостатъка е в това, че в домашни условия възпитанието на кученцата, като правило се провежда не винаги обмислено и правилно. В такива кучета често се срещат нежелателни връзки на различни дразнители и лоши навици, които пречат на по нататъшна обучение. Също така не се развиват полезни реакции. Често се наблюдават слабо развитие на агресивна реакция, страх от изстрели, не захапват парцали, имат натрапчиви устойчиви навици за игра с предмети, слабо развитие на обонятелния анализатор, отвличане и нападение по домашни животни, умилкване на чужди хора, навик да скача с предните лапи върху стопанина си и др. Тези особености трябва да се отчитат още от първите дни на обучението. Занятията трябва да се организират и за всяко куче да се дават индивидуални задачи.
     При кученцата, отглеждани и възпитавани без определена система на възпитание, стихийно, в постоянно еднообразни условия в развъдници, разположени далече от населени пунктове, се наблюдава пасивно-отбранителна реакция на различни дразнители от обкръжаващата среда /шум от транспортни средства, животни, хора и др./ и в новата обстановка се проявява ориентировъчна реакция. Методиката на обучение на такива кучета трябва да бъде различна  от тази за кучетата, преминали начален курс за възпитание.
     Ако кучето се страхува от някои дразнители в обкръжаващата среда и се отвлича към тях, то изработването на първоначалния условен рефлекс трябва да се провежда в условия с най-малко количество отвличащи дразнители и постепенно да се въвеждат по-сложни условия. Би било неправилно едновременно да се въвеждат похвати и усложнения за всички млади кучета без отчитане на тяхната степен на възпитание.
     Индивидуалният подход за обучение на кучетата трябва да се съблюдава не само в началото на периода на обучение, но и в процеса на целия курс за подготовка на служебните кучета.

     В процесът на обучение сме длъжни да вземем под внимание всички индивидуални особености на кучетата. Без това е невъзможно да се вземе правилното решение за избор на метод за обучение.

 

Автор на статията: Полицейски инспектор Младен Петров Младен Петров