Типове висша нервна дейност

 

 

     Висша нервна дейност е дейността на мозъка, обезпечаваща адаптацията на организма към външната среда, посредством двигателната система. Тази работа на мозъка се осъществява в кората на големите полукълба на главния мозък. В него, в зависимост от постъпващата информация, протичат главно два вида нервни процеса: на възбуждане и на задържане.
     Нервната система на всяко куче има своите индивидуални особености. Тези особености се отчитат при подбора на методите на обучение, като необходимо условие за достигане на нужните резултати.
     Една от основните характеристики на индивидуалните особености на кучето е типа на висшата нервна дейност. Той се определя от силата на нервната система, нейната подвижност и уравновесеност, които отговарят на трите основни свойства - сила, подвижност и уравновесеност на нервните процеси /възбуждане и задържане/
     Тези нервни процеси се формират както генетично, така и под влиянието на външната среда, в рамките на първите 6-9 месеца и преди половото съзряване. Практически, те се съхраняват през целия живот на кучето, обаче външното поведение на кучето през различните периоди от живота му може силно да се променя.



     Сила на нервната система – способността и да издържа на силно и дълго натоварване.

     Уравновесеност на нервната система - изразява съотношението и балансираността на процесите на възбуждането и задържането. Те може да бъдат развити еднакво, но понякога един процес, например възбуждането, преобладава над другия.

     Подвижност на нервната система - изразява се в скоростта на протичане на нервните процеси /това, колко бързо в клетките на кората на мозъка процеса на възбуждането се сменява с процеса на задържането и обратното/.

     Изследванията на физиолозите показват, че изработването на условния рефлекс у различните кучета не става по един и същ начин. У едни рефлексите се изработват бързо, след пет съчетания, т.е. повтаряния на условния и безусловния дразнител, у други по-бавно, след няколко десетки и дори стотици съчетания. Наред с това у едни животни рефлексите са много трайни, а у другите лесно се нарушават, забелязва се различна степен на проявяване на задържащия процес, различна способност за изработване на диференциране. Въз основа на тези явления И. П. Павлов създава учението за “Типовете висша нервна дейност”.

     От комбинирането на различните свойства на нервните процеси са изведени четири крайни типа висша нервна дейност: възбудим, подвижен, инертен и слаб, на които съответствуват четирите типа темперамент: холерик, сангвиник, флегматик и меланхолик.

     1. ВЪЗБУДИМ ТИП (холерик) – неудържим, агресивен. Той се характеризира със силни и подвижни, но неуравновесени нервни процеси, при което възбудните доминират над задръжните. Кучета които се отнасят към този тип, се отличават с голяма енергия и подвижност и с бърза ориентация. При обучение трудно се изработват навиците, изграждащи се със задръжка и дифернцировка. За това както забраната, така и задръжката при различните положения се изработват трудно. Такива кучета не се подават на фино диференциране на миризмите и те не могат да бъдат добри следови кучета, но са пригодени за патрулна и охранителна служба. При пренапрягане на възбудните процеси, у тях могат да се развият неврози. Веднъж обучени, те дълго запазват голяма работоспособност.

     2. ПОДВИЖЕН ТИП (сангвиник) - нервните процеси са силни, уравновесени, подвижни. Кучетата спокойно реагират на околната обстановка, “общителни са”. При тях навиците се изработват лесно, бързо и здраво се закрепват. Забраните и задръжките се достигат без особено затруднение, като диференцирането на различните дразнители е отлично. Кучетата лесно се поддават на обучение и спокойно реагират на по-силни въздействия.

     3. ИНЕРТЕН ТИП (флегматик) - нервните процеси са силни, уравновесени, но малко подвижни. Кучетата спокойно реагират на силни дразнители и се ориентират бавно. Изглеждат бавни, дори са с вяли движения. Навиците и диференцировката на дразнителите се изграждат бавно, но здраво се закрепват и проявяват точно.

     Споменатите три вида ВНД са силни. Кучета които се отнасят към тези типове, се отличават с голяма издръжливост на нервната система и притежават добра работоспособност.

     4. СЛАБ – ЗАДЪРЖАЩ ТИП (меланхолик) – проявява се със слаби и неуравновесени възбудни и малкоподвижни задръжни нервни процеси. Навиците се изработват трудно и са кратковременни. Ориентировъчната реакция е силно изразена и продължително се запазва. Благодарение на нея лесно настъпва затормозяване от незначителни външни дразнители. По правило, кучета с такъв тип нервна дейност са прекомерно страхливи, но в страха си могат да проявят яростна, макар и кратковременна възбуда. Те са непригодни за обучение и са склонни към неврози.
 
    И.П.Павлов посочва, че освен четирите основни типа ВНД съществуват и междинни типове, които по особеностите на свойствата на нервните процеси заемат място между основните.

     Пътища за определяне на изменчивост на нервната дейност.

     Правилното възпитание, обучение и трениране, а така също условията на съществуване, може до известна степен да изменят типа на нервната система. Чрез трениране на процеса на задържане, силно неудържими животни могат да станат по уравновесени. Неправилното трениране пък може да причини невроза.

     Определянето типа на ВНД у кучетата има съществено значение за правилния им подбор, при предназначаване на определен вид работа, а така също и за индивидуалния подход в процеса на обучението.

     При обикновени условия обаче, типът на ВНД може да се определи доста трудно. Това се дължи на обстоятелството, че външното поведение на кучето не всякога отговаря на определения тип нервна дейност. Това може да стане в процеса на обучението. За целта трябва да се вземат под внимание следните данни:
- бързината на изработването на положителните и задържащите (отрицателните) условни рефлекси;
- тяхната устойчивост, дали някои бързо се превключват от задържащо състояние във възбудено и обратното;
- точността на диференцирането на миризмите;
- работоспособността и издръжливостта на кучето в процеса на обучението;
- отношенията му към силни дразнители (силно подръпване, на повода, заплашителни команди, удари с пръчка и др.).

     Типа на ВНД се определя от силата на нервната система, нейната подвижност и уравновесеност. Колкото повече нервната система е по силна, толкова повече кучето спокойно реагира на силните дразнители, от какъвто и да са произход те. Силен шум и светлина предизвикват у кучето със силна нервна система ориентировъчна реакция, но никога страх. Сигурно това качество може да се оцени така също и по това как кучето реагира на болкови дразнители.
Кучета със силна нервна система по леко понасят големи психологически и физически натоварвания свързани с интензивна обучение. Такива кучета са уверени при защитна и охранителна служба, при работа по следа проработват дълги и сложни следи, при търсене на наркотични и взривни вещества надеждно и уверено претърсват големи по обем площи и обекти. Използването на кучета със силна нервна система в каквато и да е служба гарантира дълга и безотказна работа при сложни климатични условия и наличие на отвличащи вниманието дразнители.

     Ако нервната система, е неуравновесена, то бързината на изработването на положителните и задържащите условни рефлекси и тяхната устойчивост не е еднаква. Трябва да се вземе под внимание двигателната активност на кучето и преобладаващата реакция. Неуравновесените кучета неадекватно силно реагират на отвличащите дразнители, при чието действие те изпадат в силно и неуправляемо възбуждане.

     При наличието на добра подвижност на нервната система, нервните процеси кучето лесно се превключва от задържане на възбуждане и обратно, може сравнително бързо да се угасят нежелателните връзки. Подвижните кучета са в постоянно активно движение, активно реагират на дразнители, успокояват се само тогава, когато се натоварят достатъчно. Но след това такива кучета бързо се възтановяват. При кучета с подвижна нервна система лесно се изграждат навици, свързани с активна работа /напр. преодоляване на препятствия, движение наред със смяна темпа на движение, много защитни навици/. Но трябва да се има предвид, че при такива кучета често възниква проблем с изработването на задръжка. При кучета със слабо подвижна нервна система, обратно - лесно се изработват навици свързани с процеса на задръжка, и по-трудно тези свързани с активна работа.

     За да изучим особеностите на висшата нервна дейност на кучето в процеса на обучението всеки водач трябва внимателно да следи характера на условно – рефлекторната му дейност. В зависимост от особеностите на висшата нервна дейност се изработва и индивидуалния подход при обучението на кучето.

     Най-добри за обучение се смятат кучетата със силни, уравновесени нервни процеси, по-малко се подават на обучение кучета от възбудимия тип и непълно негодни са тези със слаб тип висша нервна дейност.

 

Автор на статията: Полицейски инспектор Младен Петров