Физиология на висшата нервна дейност на кучето

 

     Всеки, занимаващ се с обучение на животни /в нашия случай с кучета/, трябва много добре да познава физиологията на висшата нервна дейност на самото животно.


     Какво е ВИСША НЕРВНА ДЕЙНОСТ?


     Основата за обучението на кучето е учението на Павлов за висшата нервна дейност. Според това учение всички отдели на ЦНС, включая и нейният висш отдел – кората на големите полукълба на главния мозък, работят на принципа на рефлекса - т.е. всяка нервна дейност е отразена, възбужда се от външен тласък, под който се разбира всеки дразнител, действуващ както от външната среда, така и от вътрешността на организма, но съществуващ извън нервната система и нейните окончания. Организмът реагира на въздействието на тези дразнители.
     Правилната ответна реакция осигурява взаимодействие на организма с обкръжаващата го среда.
     Работата на нервната система, осигуряваща връзката на организма с външната среда, се нарича висша нервна дейност. Тя се осъществява във формата на условни рефлекси, т.е. временни връзки на организма със средата.
     Мястото на образуването на условните рефлекси е в кората на големите полукълба на главния мозък. Ако се отстрани кората на главния мозък на кучето, рязко ще се измени неговото поведение, то ще стане съвършенно неспособно за живот. Това се получава, защото с премахването на кората на главния мозък кучето загубва всички придобити условни рефлекси и е неспособно да образува нови. Но вродените безусловни рефлекси у кучето се запазват, тъй като те се осъществяват от отделите на централната нервна система, разположени под кората.
     Безусловните рефлекси са нисша нервна дейност. Те осигуряват протичането на едно ниво на жизнените процеси – дишане, работата на сърцето, храносмилането, обмяната на веществата и др.
     Условните рефлекси лежат в основата на психиката на животното, а безусловните в основата на инстинктивните форми на поведение. Но те се разглеждат като единна цялостна система, като реакция на целия организъм и определят цялостното поведение на животното.


     Рефлекс:


     1. Рефлекс и рефлекторна дъга - Рефлексът  представлява ответна реакция на организма в отговор на дразнения, както от външната среда, така и от самия организъм, осъществява се посредством централната нервната система.

     Пътят, по който минава възбудата от мястото на дразненето до реагиращия орган, се нарича рефлекторна дъга. Тя се състои от следните елементи:
 - Рецептори
 - Центростремителен нерв
 - Нервен център
 - Центробежен нерв
 - Изпълнителен орган    

                                                                                   
     Отделните елементи на рефлекторната дъга се характеризират със следните особености:
Рецепторите /органите на чуствата/ възприемат дразненето и го трансформират във възбуден процес. Според местоположението си те се разделят на екстерорецептори /външни/ и интерорецептори /вътрешни/. Екстерорецепторите (органите на зрението, слуха, обонянието, вкуса, осезанието/кожа/) се намират по повърхността на тялото и възприемат външните дразнения (светлинни, звукови, мирисни, температурни и др.), а интерорецепторите дразненията във вътрешните органи и регистрират промените в тяхната дейност.
     Например: стените на пикочния мехур при набирането в него на урина започват да се разтягат и дразнят рецепторите, намиращи се в неговите стени. Възбуждането достига до центровете на главния мозък, след това се превключва в центростремителните нерви и достига мускулите на стените на пикочния мехур, те се съкращават и се извършва отделяне на урината.

     Ролята на рецепторите при кучета в изработването на необходимите навици е извънредно голяма. Човек влияе на поведението на кучето чрез неговите рецептори. Така например, ако водачът респ. стопанина натисне някакъв участък от кожата на кучето, в отговор възникват усещания за съприкосновение, налягане, болка, съпроводени от определени движения на кучето.
Рецепторите притежават способността да се приспособяват  към дразнители с различна сила: очите привикват към тъмнината и светлината; при често повтаряне на силните звукове /изстрели и т.н./ кучето постепенно привиква към тях.


     Нервните влакна провеждат възбудата от рецепторите до съответния център в мозъка, така наречените центростремителни нерви, а оттам до изпълнителния орган по така наречените центробежни нерви.


     Нервните центрове  са групи от нервни клетки, разположени в сивото вещество на ЦНС, които са свързани с осъществяването на определени рефлекси. Нервните центрове могат да бъдат разположени в един участък на мозъка или в различни отдели на ЦНС.
     В нервните центрове се трансформира ритъмът на възбудата. На постъпилия единичен импулс центровете изпращат серия от импулси към изпълнителните органи. Образно казано, на един пушечен изстрел центърът отговаря с картечна стрелба. Обмяната на веществата в нервните центрове е висока и те лесно се уморяват при продължителна възбуда.


     Изпълнителните органи (мускули, жлези и др.) са крайното звено на рефлекторната дъга. Те осъществяват ответната реакция на външните дразнения.


     Рефлекторните реакции могат да се осъществяват само при запазване непрекъснатостта на рефлекторната дъга. Нарушаването на нейната цялост в която и да е част прави невъзможно проявяването на рефлекса.


     Видове рефлекси:


     Съществуват два вида рефлекси: безусловни и условни рефлекси. Условните рефлекси се изграждат на базата на безусловните рефлекси. Безусловните рефлекси са вродени, условните рефлекси са придобити.
     Безусловни рефлекси - Това са вродени отговарящи действия на организъма на дразнители, както на външната, така и на вътрешната среда, почти неизменни и устойчиво предаващи се по наследство. Такива са всички физиологични процеси (мигане, кихане, полов рефлекс, дишане, дефекация, уриниране и др.).
     Безусловните вродени рефлекси могат да бъдат прости, например, свиване на зениците, кихане и т.н. и сложни, които обикновено се наричат инстинкти: хранителен, охранителен, полов, ориентировъчен и др.

     При цялото разнообразие от основни, вродени рефлекси, в това число и инстинкти, безусловните рефлекси осигуряват само приспособяването на организма към неизменните условия и служат само като основа, върху която в процеса на живот се наслояват реакциите за приспособяване (условни рефлекси).


     Условни рефлекси - Това е ответна реакция на животното в отговор на условни дразнители, не са вродени, а придобити в процеса на неговия индивидуален живот или обучение при определени условия.
    Условните рефлекси се изработват на основата на безусловните при определени външни условия и изчезват известно време след изменените на тези условия. Те са временни рефлекси и не се предават по наследство.
     Цялата рефлекторна дъга на условните рефлекси минава през мозъчната кора.
     С растежа и развитието на кученцето се увеличава числото на условните рефлекси у него, обогатява се неговият индивидуален опит.
     С определени въздействия върху кучето човекът изработва условни рефлекси, с помощта на които ръководи неговото поведение и го използува за една или друга цел.
     Основните движения на кучето: заемане на седнало и легнало положение, при бягане и плуване – това са вродени безусловни рефлекси за положение. Но за да се предизвикат тези движения на кучето по желание на стопанина чрез произнасяне на дадени команди, трябва да се изработят условни рефлекси на тези команди.
     Това се прави така: Командата (определена дума) се съпровожда от такъв дразнител, който предизвиква у кучето безусловен рефлекс. Водачът, например, държейки кучето за повода, произнася командата “Седни” и едновременно с дясната ръка дърпа повода нагоре и назад, а с лявата натиска кучето в областта на крупата. Това заставя кучето да седне. Натискането в областта на крупата се явява този безусловен дразнител, който предизвиква безусловния рефлекс на сядане. Кучето ще седне само при команда “Седни” само след многократно подкрепяне на тази команда (условен дразнител) с посочения безусловен дразнител.
     За изработването у кучетата на условни рефлекси при обучението трябва да се знаят основните условия на тяхното образуване. Те са следните:
 - наличие на два дразнителя – условен и безусловен, предизвикващ ответно действие на кучето;
 - съчетаването на двата дразнителя по време трябва да е в пределите на 1 – 2 секунди, като условния предшества безусловния дразнител;
 - многократно повтаряне съчетаването на условния дразнител (условен сигнал) с действието на безусловния дразнител (подкреплението). От 5 до 10 съчетания на ден, в зависимост от условния рефлекс, който се изработва. Трябва да се знае, че ако се увеличи количеството на съчетаванията, това не ускорява изработването на условния рефлекс, а напротив, започва да развива процес на потушаване с подкреплението;
 - силата на безусловния дразнител, трябва да бъде по-голяма от тази на условния дразнител, но не и такава че да предизвика зад пределно задържане;
 - отсъствие на странични дразнители, които предизвикват у кучето ориентировъчна реакция. Затова в началото на изработването на всеки навик у кучето трябва да става в такава обстановка, където няма силни странични дразнители;
 - нервните центрове в кората на главния мозък в момента на изработването на условния рефлекс трябва да бъдат свободни от други видове нервни дейности и да се намират в активно състояние. Важно условие е здравето и бодростта на кучето т.е. нормална работоспособност на неговата нервна система. Трябва да се отчита действието на такива дразнители, като препълване на пикочния мехур, правото черво и т.н., които затормозяват условните рефлекси. За това преди започване на работа с кучето, то трябва да се разходи и да му се даде възможност да свърши естествените си нужди.


     Дразнители и видове дразнители използвани при обучението на кучето:


     Дразнител се нарича всичко онова, което се възприема от рецепторите на организма и предизвиква реакция, посредством нервната система.
     Те биват външни и вътрешни дразнители. Външни дразнители са онези, които възникват в околната среда, извън организма и се възприемат посредством сетивните органи. Вътрешни дразнители – към тях спадат дразнителите идващи от самият организъм: чувство на глад, натиск върху пикочния мехур и дебелото черво и др.
     При обучението на кучетата едновременно с вътрешните и външни дразнители от околната среда върху кучето активно въздействат и комплексни дразнители, произхождащи от водача и неговите помощници т.нар. антропогенни дразнители. От своя страна те се делят на: безусловни (хранителни, механични, електрически) и условни (команда, жест, мирис).



     Механизъм за образуване на условните рефлекси.

 

     Условния рефлекс се образува в резултат на многократни и едновременни действия върху рецепторите на кучето от два дразнителя, единият от които отначало се явява безразличен по отношение на реакцията, която поражда вторият дразнител (безусловен).
     В процеса на образуване на условния рефлекс безразличния дразнител става условен и поражда вече условен рефлекс, т.е тази реакция която се поражда от безусловния дразнител.
     Например: ако на кучето се действа със звуков дразнител – командата “Седни” и едновременно с механически дразнител – натискане с ръката в областта на крупата, то командата “Седни” се възприема от органите на слуха и възникналата възбуда по центростремителните нерви достига до кората на полукълбата (слуховия център) на главния мозък, предизвиквайки възбуждане на определена група нервни клетки от кората на мозъка – първо огнище на възбуда. Едновременно от действието на натискането на ръката върху кожата в областта на крупата възниква възбуда, която по центростремителните нерви също така достига до кората на мозъка (двигателния център) и поражда възбуда на друга група клетки – второ огнище на възбуда. Кучето сяда.
     Ако в течение на редица дни, при спазване на определен режим на упражнения, се повтаря действието на тези два дразнителя, в кората на мозъка се извършва затвърдяване на връзката между двата центъра – слухов и двигателен.
     След това е достатъчно да се произнесе командата “Седни” и възбудата в кората на мозъка от слуховия център ще тръгне към двигателния, а след това по центробежните нерви към мускулите и кучето ще седне. При това също възниква нервна възбуда, която обратно сигнализира в централната нервна система за извършеното действие.
     Следователно, важно в механизма на образуване на условните рефлекси е затварянето на връзката между двата възбудени нервни центъра в кората на главния мозък.
     След това вече само условния дразнител ще поражда такава реакция, каквато поражда безусловният дразнител.

 

Автор на статията: Полицейски инспектор Младен Петров