Историческа справка за използване на кучето от човека


     

     Едва ли съществува домашно животно, което да има толкова много професии и специализации в своята безкористна вярна служба на човека.



     Кучето е първото животно привързало се към човека. Още от дълбока древност, когато хората не са познавали земеделието и животновъдството и основното им средство за препитание е бил ловът. От тогава заедно с човека кучето е изминало дълъг исторически път на развитие и под негово влияние постоянно се изменя и усъвършенствувало. Всички случайни или целенасочено селекционирани нови качества и “черти в характера” на кучетата от поколение на поколение все повече са се затвърдявали, докато в наши дни вече съществуват породи с най-различни специализации.



     Най-древните професии на кучето безспорно са куче ловец и куче пазач /на дома, на имуществото, на стадото животни/. Следващата професия е бойно куче – при война специални кучета били дресирани да захапват муцуната на вражески кон и да го повалят. Следва специализирането на кучета за впряг, без които е невъзможно съществуването в условията на суровия Север. По-късно, използвайки изключителните обонятилни качества на това животно, човекът създал професията куче следотърсач /граничар, криминалист/. Появили са се кучета циркови артисти, състезатели /за надбягвания и двубой/, гидови кучета /водачи на слепи хора/, кучета спасители /при лавини, удавяния и земетресения/, а по време на война кучета сапьори /миночистачи/, санитари /оказващи първа медицинска помощ/, кучета взривители на танкове. Днес вече има обособени и други професии – кучета газопроверители /подушващи повредите в газопроводите/, кучета митничари /откриватели на наркотици/, кучета за откриване на взривни вещества и самоделни взривни устройства и др.




     Човек много преди нашата ера е оценил полезните качества на кучето-  издръжливост, бързо бягане, голяма привързаност. Тези качества са дали възможност кучето успешно да се използува най – напред за лов на зверове, и за защита от тях.



     Една от първите роли, които древният човек е възложил на одомашненото вече куче, била да охранява стадата с опитомени животни от набезите на хищниците. За тази цел са били необходими едри, силни и зли кучета. Тогава човека съвсем несъзнателно е извършвал селекция, като е подбирал от новородените кученца най-едрите, най-пъргавите и най-агресивните, които са станали родоначалници на днешните кучета пазачи.



     Древните римляни са използвали за охрана на граничните си постове грамадни молоски догове.



     Виждайки голямата изгода от кучето като верен страж и ловен помощник, човекът започнал да го използва и като впрегатно животно за теглене на колички и шейни с леки товари и ловни трофей. Исторически документи показват, че огромните молоски догове, които по време на война били включвани в бойните действия в мирно време изпълнявали охранителна дейност и теглели колички с децата на войниците.



     Във Франция по време на войната от 1914г. до 1918г. били използвани кучета за впряг.



     В края на 18 и началото на 19 век голяма известност получили кучетата от порода “Сенбернар” използвани за откриване на изпаднали в беда хора в Швейцарските Алпи, заблудили се в планината или засипани от сняг по време на силен снеговалеж и снежни бури в планините. Едно от тези прочути кучета лавоноспасители било знаменитото куче сенбернарът “Бари” за 12 години спасило живота на 40 човека. Неговата най известна постъпка е спасяването на едно малко момче, майката на което била замръзнала, стоплило го със своето дишане и на своя гръб го отнесло в близкия манастир разположен в планината.



     През 1968г. на двама инструктори на лавинни кучета от Цюрих /Швейцария/ им хрумнала идеята да използват кучетата спасители не само при търсенето под снега, но и под развалините след катастрофални земетресения при които загиват много повече хора.



     През втората половина на нашия век наркоманията сериозно заплашва целия свят. Отдавна вносът на наркотици навсякъде по света е строго забранен, но въпреки това контрабандистите непрекъснато успяват да пренасят през границите големи количества опиати, като използват всевъзможни хитрости. При пренасянето на опиати се използват хиляди начини на укриване: куфари с двойно дъно, хранителни продукти, автомобилни гуми, фалшиво гипсиране, облекло и т.н.
Тъй като съвременните контрабандисти непрекъснато усъвършенстват методите си за укриване и за незаконно пренасяне на наркотиците, се наложило да се използват обучени кучета за откриване на наркотици.  В Швеция, Швейцария и др. държави са създадени специализирани школи за обучение на такива кучета.


 
     През 17 век кучетата за първи път са били използвани за  водоспасителни действия. От многобройните породи кучета, специализиран за спасяване на давещи се хора е селекционираната от човека порода Нюфаундленд. От няколко години в гр. Грама /Южна Франция/ е създаден център за обучаване на кучета спасители на давещи се.



     Кучето е участвало активно във военни действия почти през всички исторически епохи. Специализирани бойни предимно едри кучета тип “Догове”отглеждани преди повече от 1000 години пр.н.е. в Асирия и Вавилон са били обучавани при бойни действия да се хвърлят, да захапват за ноздрите неприятелските коне и висейки така във въздуха, да не отпускат здравите си зъби, докато не ги повалят на земята. За защита от мечовете и стрелите на противниковите ездачи на кучетата се надявали метални ризници, а за защита от зъбите на вражеските кучета им поставяли нашийници с големи шипове.



     През 4 век пр.н.е. в картагенските войски имало цял кучешки легион. Кучетата освен че участвали в сражения, конвоирали и роби и пленници, дежурили на предните постове и др.



     През 20 век използването на бойни кучета станало много популярно. Почти всички армии в света имали кучета военнослужещи въпреки напредъка на бойната техника. Страни като Англия, Германия, Русия, Швеция, Италия, Франция, Белгия и др. Отделят немалко средства за обучение на кучета за своите армии.



     Преди започването на Първата световна война особено се прочули с добрата си обучение руските военни кучета обучени да изпълняват най-различни отговорни задачи: за доставяне на боеприпаси, закрепени в сакове на гърба на кучетата, издърпване на тежки картечници на позиция, издирване на мними ранени и извозването им в “тила”, както и други действия.

     Широко са използувани кучета от испанци, англичани и французи в колониалните войни.

     Непосредствено преди избухването на Първата световна война Германия, в сравнение с другите страни, имала най-много кучета военнослужещи, които били част от състава на армията. Общият им брой достигал 30 000, като те били обучени специално за различни действия по време на война.

     Значително по-малко кучета имало в руската, френската и белгийската армия. В Американската армия първоначално нямало кучета, нито програма за тяхната подготовка.

     По време на Втората световна война/1939-1945/ кучетата също изиграли голяма роля. Само че в нея съотношението се изменило – броя на кучетата в руската армия значително превъзхождал броя в германската. Водачи любители предали на армията около 68 000 кучета, специално обучени в курсове за различни видове дейности. На фронтовата линия кучетата изпълнявали различни бойни задачи:
Товарни кучета – дресирани да доставят боеприпаси и храни, и да извозват ранени войници.
Кучета куриери – обучени да предават секретни донесения от фронтовата линия до командните пунктове и обратно.
Кучета разузнавачи – дресирани да не лаят, а при забелязана опасност да дават сигнал чрез опъване на повода, с който са вързани.
Кучета подривници и танкоунищожители – обучени да взривяват вражески укрепления и влакови композиции и танкове.
Кучета парашутисти, свързочници – обучени да скачат от парашути заедно с десантчиците, да изтеглят и полагат телефонни и телеграфни кабели за свръзка с командването.
Кучета сапьори – обучени да откриват с острото си обоняние мините и експлозивите със закъснител. Такива кучета се използват и в по-ново време – военните действия в Камбоджа, Мозамбик, Афганистан, Сомалия, Етиопия, Ангола, Салвадор.

     В по –късен период се започнало използуването на полицейски кучета за конвоиране на арестанти, преследване на бегълци, задържане на бягащи хора, похитители на ценности и др.

     Военната служба на кучетата продължава и в мирно време. В повечето страни специално обучени кучета помагат на граничарите при охраната на държавната граница.
Природните качества на кучетата помагат да откриват човека на значително от него разстояние и лоша видимост през нощта с помощта на високо развити органи на чувство, слух, зрение и особено обоняние. Установено е че кучето открива с помощта на зрението движещи се хора и животни до 700 метра. Слаб шум с 24 метра повече, а човек 5-6 метра. Кучето улавя звук с честота на колебанието до 40 000 секунди, а човек до 20 000 секунди т.е. кучето  е способно да улавя много звуци недостъпни до човека. Силно развитото обоняние е 11 000 пъти по – силно отколкото на  човека. Тези природни качества на кучетата се използват в полицейските служби за извършване на различни полицейски дейности с помощта на куче, като например:
- претърсване на местност, помещения /сгради/, транспортни средства за откриване на лица извършили нарушения или престъпления,
- откриване на мирисови следи на лица извършили престъпление, както и тяхното преследване и задържането им.
- използуват успешно за конвоиране на лица и защита и охрана на стопанина при внезапно нападение от страна на други лица.

 

 

Автор на статията: Полицейски инспектор Младен Петров Младен Петров